Първо Коринтяни 14:26-40

Библия, синодално издание

^26 (A)И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука.

²⁷ Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.

²⁸ Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.

²⁹ Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;

³⁰ но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.

³¹ Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.

³² И пророчески духове се покоряват на пророци;

^33 (B)защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.

^34 (C)Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.

³⁵ Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.

³⁶ Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?

³⁷ Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.

³⁸ А който не разбира, нека не разбира.

³⁹ И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.

⁴⁰ Всичко да става с приличие и ред.