Add parallel Print Page Options

Военни закони

20 (A)Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне, колесници и народ, по-многоброен от тебе, не се плаши от тях, защото Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската страна, е с тебе. И когато влизате в битка, нека свещеникът пристъпи напред, да се обърне към народа (B)и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях, защото Господ, вашият Бог, върви с вас, за да се бие против враговете ви и да ви спаси.“ (C)А надзорниците нека известят на народа: „Който е съградил нова къща и не я е осветил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да я освети; който е насадил лозе и не го е обрал, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере; (D)който се е сгодил и не се е оженил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.“ (E)Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“ След като надзорниците известят това на народа, да се поставят военачалници начело на народа.

10 Когато приближиш някой град, за да го превземеш, първо му предложи мир. 11 И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят. 12 Но ако не сключи мир с тебе, а започне против тебе война, подложи го на обсада. 13 И когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всички мъже в него; 14 а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града – цялата плячка от него, вземи за себе си. И каквото си взел като плячка от враговете си, можеш да ядеш, защото Господ, твоят Бог, ти го е дал. 15 Така постъпвай с всички градове, които са твърде далеч от тебе и не са градове на тукашните народи. 16 Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, не оставяй жива душа, 17 а ги предай на гибел – хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците, йевусейците, – както Господ, твоят Бог, ти заповяда, 18 за да не ви научат да вършите всичките мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, своя Бог.

19 Когато обсаждаш дълго някой град и воюваш против него, за да го превземеш, не погубвай дърветата, като замахваш с брадва към тях. Те ти служат за храна, затова не ги сечи! Нима дървото в полето е човек, та да го подлагаш на обсада? 20 Само дървета, за които знаеш, че не дават плодове за ядене, можеш да погубваш и сечеш; тях използвай при обсадата на града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.

Различни постановления и правила

21 Ако в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, се намери убит да лежи сред полето и не се знае кой го е убил, нека твоите старейшини и съдии излязат и измерят разстоянието от убития до градовете наоколо. Старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат телица, с която не е работено и не е теглила ярем; и нека старейшините на този град отведат телицата в долина с пресъхнал поток, неорана и незасявана, и там да пречупят врата на телицата. (F)Тогава да пристъпят напред свещениците, Левиевите потомци, понеже Господ, твоят Бог, ги избра да Му служат и да благославят в името на Господа, и по тяхната дума да се отсъжда всяка разпра и насилие. (G)А всички старейшини от този град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината телица и да изрекат като свидетелство: „Нашите ръце не са пролели тази кръв и нашите очи нищо не са видели. Очисти своя народ Израил, който Ти, Господи, си изкупил, и не вменявай на народа Си, Израил, невинна кръв.“ И те ще се очистят от кръвта. (H)А ти трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, като вършиш онова, което е право в очите на Господа.

10 Когато тръгнеш на битка против враговете си и Господ, твоят Бог, ги предаде в твоите ръце, и ти вземеш пленници, 11 а сред пленените съзреш красива жена, обикнеш я и поискаш да я вземеш за жена, 12 заведи я у дома си; и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си; 13 и като махне дрехите, с които е пленена, да остане у дома ти и да оплаква баща си и майка си цял месец. След това можеш да влезеш при нея, да ѝ станеш мъж и тя да ти бъде жена. 14 Но ако не останеш доволен от нея, пусни я, където желае. Ала не бива да я продаваш за пари или да я правиш робиня, защото ти си я унизил.

15 (I)Ако някой има две жени, едната обичана, а другата необичана, и те му народят синове – и обичаната, и онази, която не е обичана, и ако първородният син е от онази, която не е обичана, 16 то когато дели своя имот между синовете си, не може да даде първенство на сина от обичаната пред първородния син от онази, която не е обичана, 17 а трябва да признае за първороден сина от онази, която не е обичана, и да му даде двоен дял от целия си имот, защото той е пръв плод на мъжката му сила – на него принадлежи правото на първородството.

18 Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си и на майка си и колкото и да са го наказвали, той пак не иска да ги слуша, 19 то нека баща му и майка му го вземат и го заведат при старейшините на града си – при портите, където заседават, 20 и да кажат на старейшините от града: „Нашият син е буен и непокорен, не слуша думите ни, разюздан е и е пияница.“ 21 Тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт; така изтребвай злото сред вас, цял Израил ще чуе и ще се страхува.

22 (J)Ако някой извърши престъпление, което се наказва със смърт, и бъде осъден, и ти го обесиш на дърво, 23 (K)тялото му не бива да остане през нощта на дървото. Погреби го в същия ден, защото обесеният е проклет от Бога и ти не трябва да оскверняваш страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш.

22 (L)Когато видиш, че волът или овцата на твоя брат са се изгубили, не ги оставяй, а ги върни при брат си. Ако пък брат ти не живее наблизо или не знаеш кой е, прибери ги у дома си; нека стоят при тебе, докато брат ти ги потърси, и тогава му ги върни. Така постъпвай с осела му, така постъпвай с дрехата му, с всяко нещо, изгубено от брат ти – каквото е изгубил и ти си го намерил; не постъпвай така, сякаш не те засяга.

Когато видиш осела на брат си или вола му, паднали на пътя, не ги оставяй, а му помогни да ги вдигне.

Жена да не носи мъжка дреха, нито мъж да се облича в женско облекло, защото всеки, който върши това, е мерзост пред Господа, твоя Бог.

Ако видиш по пътя си птиче гнездо на някое дърво или на земята, с пиленца или яйца, и майката лежи върху пиленцата или върху яйцата, не вземай майката заедно с малките. Майката пусни, а малките можеш да вземеш, за да ти бъде добре и да живееш дълго.

Когато строиш нова къща, огради покрива, за да не навлечеш кръв върху къщата, ако някой падне от него.

(M)Не засявай лозето си с различни семена, за да не отиде всичко напразно – и семето, което си засял, и плодът от лозето.

10 Не впрягай за оран вол и осел заедно.

11 Не обличай дреха от вълна и лен, тъкани заедно.

12 (N)Направи си ресни по четирите краища на връхната си дреха, с която се намяташ.

13 Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази 14 и я набеди в постъпки, заради които тръгне мълва, и ѝ излезе лошо име, като казва: „Взех тази жена, влязох при нея и не я намерих девица“, 15 тогава бащата на момичето и майка ѝ нека вземат и изнесат девствените белези на момичето пред градските старейшини при портите 16 и бащата на момичето да каже на старейшините: „Дадох дъщеря си за жена на този човек, а сега той я намрази; 17 и ето набеждава я в постъпки, заради които тръгна мълва, и ѝ излезе лошо име, като казва: ‘Не намерих дъщеря ти девица’, но ето девствените белези на дъщеря ми.“ И да разгънат долната дреха пред градските старейшини. 18 Тогава старейшините на града да заловят този мъж и да го накажат, 19 като го глобят сто сикли сребро, а той да ги даде на бащата на момичето затова, че заради него е излязло лошо име на израилска девица. Тя пък да остане негова жена и той да не може да се разведе с нея през целия си живот.

20 Но ако казаното излезе истина и момичето не бъде намерена девица, 21 тогава да изведат момичето пред вратата на бащиния ѝ дом и мъжете от града да я пребият с камъни до смърт, защото е извършила нещо срамно в Израил, като е блудствала в бащината си къща; така изтребвай злото сред вас.

22 (O)Ако някой бъде хванат в легло с омъжена жена, нека и двамата да бъдат предадени на смърт – и мъжът, който е лежал с жената, и тази жена. Така изтребвай злото от Израил.

23 Ако някой срещне в града млада девица, сгодена за мъж, и легне с нея, 24 тогава изведете и двамата пред градските порти и ги пребийте с камъни до смърт – момичето, защото не е викала в града за помощ, а мъжа, защото е унизил жената на ближния си; така изтребвай злото сред вас.

25 Но ако някой срещне на полето сгодено момиче и я насили да легне с него, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея. 26 А на момичето не причинявай нищо, момичето не е съгрешило в нищо, достойно за смърт; това е все едно някой да се нахвърли върху ближния си и да го убие. 27 Защото той я е срещнал на полето – сгоденото момиче и да е викало, не е имало кой да го спаси.

28 (P)Ако някой срещне несгодена девойка и я насили да легне с нея, но ги намерят, 29 тогава онзи, който е лежал с нея, да даде на бащата на девойката петдесет сикли сребро, а тя да му стане жена, понеже я е унизил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.