Еклисиаст 3-4
Библия, ревизирано издание
Определеният от Бога порядък на живота
3 (A)Има време за всяко нещо
и срок – за всяка работа под небето:
2 (B)време за раждане и време за умиране;
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
3 време за убиване и време за изцеляване;
време за събаряне и време за градене;
4 време за плач и време за смях;
време за тъга и време за радост;
5 (C)време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни;
време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;
6 време за търсене и време за изгубване;
време за пазене и време за хвърляне;
7 (D)време за раздиране и време за шиене;
време за мълчание и време за говорене;
8 (E)време за обичане и време за мразене;
време за война и време за мир.
9 (F)Каква полза за онзи, който работи,
от онова, в което се труди той?
10 (G)Видях труда, който Бог даде
на човешките синове, за да се трудят в него.
11 (H)Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
положил е и вечността в тяхното сърце,
без обаче да може човек да издири
отначало докрай делото, което е направил Бог.
12 (I)Познах, че няма друго, по-добро за тях,
освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;
13 (J)и още всеки човек да яде и да пие,
и да се наслаждава от доброто на целия си труд.
Това е дар от Бога.
14 (K)Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно;
не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него;
и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.
15 (L)Каквото съществува, е станало вече;
и каквото и да стане, е станало вече;
и Бог ще извика отново онова, което е минало.
16 (M)Видях още под слънцето
мястото на съда, а там – беззаконието,
и мястото на правдата, а там – неправдата.
Изводи за живота
17 (N)Казах си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Казах в сърцето си относно човешките синове,
че това е, за да ги опита Бог
и за да видят те, че в себе си са като животни.
19 (O)Защото каквото постига човешките синове,
постига и животните: една участ имат;
както умира единият, така умира и другото.
Да! Един дух имат всичките;
и човек не превъзхожда в нищо животното,
защото всичко е суета.
20 (P)Всички отиват на едно място;
всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.
21 (Q)Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе
и че духът на животното слиза долу, на земята?
22 (R)И така, видях, че за човека няма по-добро,
освен да се радва в делата си;
защото това е делът му;
понеже кой ще го върне назад, за да види
онова, което ще бъде след него?
4 (S)Тогава, като размишлявах отново за
всичките неправди, които стават под слънцето,
и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител,
и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител;
2 (T)затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели,
повече, отколкото живите, които са още живи;
3 (U)а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо,
който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
че поради него на човека завижда ближният му.
И това е суета и гонене на вятъра.
5 (V)Безумният сгъва ръцете си
и яде своята си плът,
6 (W)и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие,
отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.
7 Тогава отново видях само суета под слънцето.
8 (X)Има такъв, който е самичък, който няма другар.
Да! Няма нито син, нито брат;
но пак няма край на многото му труд,
нито се насища окото му с богатство,
и той не казва: И така, за кого се трудя аз
и лишавам душата си от блага?
И това е суета и тежък труд.
9 По-добре са двама, отколкото един,
понеже те имат добра награда за труда си;
10 защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си;
но горко на онзи, който е сам, когато падне,
и няма друг да го вдигне.
11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят;
а един как ще се стопли сам?
12 И ако някой надвие срещу един, който е сам,
двама ще устоят насреща му;
и тройното въже не се къса бързо.
13 По-добър е беден, но мъдър младеж,
отколкото стар, но безумен цар,
който не знае вече да приема съвет;
14 защото единият излиза от тъмницата[a], за да царува,
а другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 Видях всички живи, които ходят под слънцето,
че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 нямаше край на целия народ,
на всички, над които е бил той;
а идващите след него няма да се зарадват в него.
Наистина – и това е суета и гонене на вятъра.
Footnotes
- 4:14 От евр. къщата на веригите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
