Add parallel Print Page Options

Апостолският събор

(A)По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. (B)Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. (C)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. (D)А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. (E)Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните. 10 (F)Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.

Read full chapter