Първа Паралипоменон 21:1-17
Библия, синодално издание
21 (A)Подигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните.
2 И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.
3 Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?
4 (B)Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим.
5 И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи – четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.
6 А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.
7 (C)Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля.
8 (D)И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.
9 (E)И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече:
10 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.
11 (F)Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си:
12 или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.
13 (G)Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека подобре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, – само да не падна в ръце човешки.
14 И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.
15 (H)Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна.
16 Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.
17 (I)И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.
Read full chapterДигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
