Първо Царе 11:1-11

Bulgarian Bible

11 След това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме.

² И амонецът Наас из каза: С това условие ще направя договор с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил.

³ И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе.

⁴ И тъй вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая та казаха тия думи на всеослушание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас.

⁵ А, ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже.

⁶ Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.

⁷ И взе два вола, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.

⁸ И като ги преброи у Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже тридесет хиляди души.

⁹ И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже, утре като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха.

¹⁰ И явиските мъже рекоха на амонците : Утре ще излезем към вас, и вие ни направете всичко, що ви се вижда угодно.

¹¹ И на утринта Саул раздели людете на три полка; и във време на утринната стража те навлязоха всред стана, и поразяваха амонците докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпиляха до толкоз, щото нито двама от тях не останаха заедно.