Галатяни 2:1-10

Библия, ревизирано издание

Апостолският събор

2 ^(A)Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

^2 (B)А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

^3 (C)Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже.

^4 (D)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят –

^5 (E)пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.

^6 (F)А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;

^7 (G)а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните

^8 (H)(защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),

^9 (I)и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

^10 (J)Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.