Add parallel Print Page Options

12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.

13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.

14 (A)(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.

15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?

16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?

17 (B)И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.

18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.

19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;

20 (C)хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.

21 (D)Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.

22 (E)Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.

23 Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,

24 (F)и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.

Read full chapter