Исаия 24-26

1940 Bulgarian Bible

24 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

² И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача <с> лихва, така и на оня, който му дава <с> лихва.

³ Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

⁴ Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

⁵ Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

⁶ Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

⁷ Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

⁸ Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

⁹ Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

¹⁰ Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

¹¹ Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

¹² В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

¹³ Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на <плода паднал при> отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

¹⁴ Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

¹⁵ Затова прославете Господа в източните страни, <Прославете> името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

¹⁶ От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

¹⁷ Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

¹⁸ Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

¹⁹ Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

²⁰ Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

²¹ И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

²² И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

²³ Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

25 Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните <Си> намерения, с вярност и истинност.

² Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

³ Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

⁴ Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците <нападне> като буря върху стена.

⁵ Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

⁶ И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина <дълго стояли> на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, <дълго стояли> на дрождията си, пречистени.

⁷ И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

⁸ Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил <това>.

⁹ И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

¹⁰ Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.

¹¹ <Господ> ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира <ръце> да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

¹² Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще <я> събори и хвърли на земята, дори в пръстта.

26 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

² Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

³ Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

⁴ Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

⁵ Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

⁶ Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

⁷ Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

⁸ Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

⁹ С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.

¹⁰ Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

¹¹ Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

¹² Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

¹³ Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

¹⁴ Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

¹⁵ Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

¹⁶ Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.

¹⁷ Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

¹⁸ Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.

¹⁹ Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

²⁰ Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

²¹ Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.