Послание на Иаков 2:14-26

Библия, синодално издание

^14 (A)Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?

^15 (B)Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,

¹⁶ а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?

¹⁷ Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁸ Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

^19 (C)Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.

²⁰ Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?

^21 (D)Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?

²² Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?

^23 (E)И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.

²⁴ Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?

^25 (F)Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?

²⁶ Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.