Йов 13-15

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов

13 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. ^2 (A)Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. ³ Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. ⁴ А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. ^5 (B)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. ⁶ Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. ⁷ Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? ⁸ Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? ⁹ Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? ¹⁰ Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. ¹¹ Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? ¹² Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

¹³ Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. ¹⁴ Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. ¹⁵ Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. ¹⁶ И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. ¹⁷ Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. ^18 (C)Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. ¹⁹ Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

²⁰ Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: ²¹ оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. ²² Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. ²³ Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? ^24 (D)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? ²⁵ Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? ^26 (E)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, ²⁷ поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. ^28 (F)А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.

Призивът на Йов към Бога

14 ^(G)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. ^2 (H)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. ³ И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? ⁴ Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! ⁵ Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, ⁶ то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

⁷ За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. ⁸ Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, ⁹ но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. ¹⁰ А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? ¹¹ Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. ¹² Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. ¹³ О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! ¹⁴ След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. ¹⁵ Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. ^16 (I)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. ¹⁷ В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

¹⁸ Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, ¹⁹ както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. ²⁰ Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. ²¹ На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. ²² Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“

Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

15 В отговор Елифаз Теманец каза: ² „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? ³ Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? ⁴ При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. ⁵ Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. ⁶ Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

⁷ Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? ⁸ Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? ⁹ Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? ¹⁰ Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. ¹¹ Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? ¹² Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? ¹³ Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? ^14 (J)Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? ¹⁵ Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. ¹⁶ Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

¹⁷ Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа ^18 (K)това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. ¹⁹ Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. ²⁰ Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. ^21 (L)Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. ²² Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. ²³ За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. ²⁴ Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. ²⁵ Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, ²⁶ устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. ²⁷ Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. ²⁸ Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. ²⁹ Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. ³⁰ Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. ³¹ Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. ³² Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. ³³ Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. ³⁴ Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. ^35 (M)Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“