Add parallel Print Page Options

Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов

13 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. (A)Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. (B)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? 10 Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. 11 Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? 12 Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

13 Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. 14 Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. 15 Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. 16 И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. 17 Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. 18 (C)Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. 19 Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

20 Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: 21 оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. 22 Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. 23 Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? 24 (D)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? 25 Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? 26 (E)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, 27 поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. 28 (F)А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.

Призивът на Йов към Бога

14 (G)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. (H)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. 10 А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? 11 Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. 12 Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. 13 О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! 14 След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. 15 Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. 16 (I)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. 17 В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

18 Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, 19 както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. 22 Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“

Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

15 В отговор Елифаз Теманец каза: „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? 10 Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. 11 Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? 12 Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? 13 Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? 14 (J)Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? 15 Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. 16 Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

17 Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа 18 (K)това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. 19 Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. 20 Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. 21 (L)Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. 22 Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. 23 За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. 24 Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. 25 Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, 26 устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. 27 Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. 28 Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. 29 Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. 30 Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. 31 Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. 32 Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. 33 Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. 34 Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. 35 (M)Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“