Иисус Навин 15-17

1940 Bulgarian Bible

15 А на племето на юдейците, според семействата им, се падна по жребие <земята> до едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният й край.

² И южната им граница беше от най-далечния край на Соленото море, от залива, който се простира към юг;

³ и простираше се към юг до нагорнището на Акравим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг от Кадис-варни, и минаваше край Есрон, възлизаше в Адар, завиваше към Карка,

⁴ минаваше в Асмон, и излизаше при египетския поток; и границата свършваше при морето. Това ще ви бъде южна граница.

⁵ А източната граница беше Соленото море до устието на Иордан. И границата на северната част <почваше> от залива на морето при устието на Иордан;

⁶ и границата възлизаше до Ветагла и минаваше на север от Ветарава; и границата възлизаше до камъка на Воана Рувимовия потомък;

⁷ и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу нагорнището на Адумим, който е на южната страна на потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил;

⁸ и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на южната страна на Евус (това е Ерусалим); и границата се възкачваше на върха на хълма, който е на запад срещу еномската долина, която е в северния край на долината на рефаимите;

⁹ и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше в градовете на ефронската гора; и границата се отправяше към Ваала (която е Кириат-иарим);

¹⁰ и от Ваала границата завиваше западно към сиирската гора, и минаваше край северната страна на гората Ярим (който е Хасалон), и слизаше у Ветсемес, и минаваше през Тамна;

¹¹ после границата излизаше към северната страна на Акарон; и границата се отправяше до Сикрон, и минаваше в гората Ваала, и излизаше в Явнеил; и границата свършваше при морето.

¹² А западната граница беше край голямото море и пределите му. Тия бяха границите, околовръст, на юдейците според семействата им.

¹³ И според заповяданото от Господа на Исуса, той даде на Халева Ефониевия син за дял между юдейците града на Арва, Енаковия баща, който <град> е Хеврон.

¹⁴ И Халев изпъди от там тримата Енакови сина: Сесая, Ахимана и Талмая, Енакови чада.

¹⁵ И от там отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-сефер).

¹⁶ И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

¹⁷ И превзе го Готониил син на Кенеза, Халевовия брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

¹⁸ И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

¹⁹ А тя каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И той й даде горните извори и долните извори.

²⁰ Това е наследството на племето на юдейците според семействата им.

²¹ А най-крайните градове в племето на юдейците към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур,

²² Кина, Димона, Адада,

²³ Кадес, Асор, Итнан,

²⁴ Зиф, Телем, Ваалот,

²⁵ Асор-адата, Кириот, Есрон (който е Асор),

²⁶ Амам, Сема, Молада,

²⁷ Асаргада, Есемон, Ветфалет,

²⁸ Асар-суал, Вирсавее, Визиотия,

²⁹ Ваала, Иим, Асем,

³⁰ Елтолад, Хесил, Хорма,

³¹ Сиклаг, Мадмана, Сансана,

³² Леваот, Силеим, Аин и Римон; всичките градове със селата си бяха двадесет и девет.

³³ В равнината бяха: Естаол, Сараа, Асна,

³⁴ Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам,

³⁵ Ярмут, Одолам, Сохо, Азика,

³⁶ Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им;

³⁷ Сенан, Адаса, Мигдалгад,

³⁸ Далаан Масфа, Иоктеил,

³⁹ Лахис, Васкат, Еглон,

⁴⁰ Хавон, Лахмас, Хитлис,

⁴¹ Гедирот, Вет-дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им;

⁴² Ливна, Етер, Асан,

⁴³ Ефта, Асена, Несив,

⁴⁴ Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им;

⁴⁵ Акарон и заселищата му със селата му;

⁴⁶ от Акарон до морето всичките <градове>, които са близо при Азот, със селата им;

⁴⁷ Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата му със селата му, до египетския поток и голямото море с пределите му.

⁴⁸ А в хълместите места: Самир, Ятир, Сохо,

⁴⁹ Дана, Кириат-сана (който е Девир),

⁵⁰ Анав, Естемо, Аним,

⁵¹ Гесен, Олон и Гило; единадесет града със селата им;

⁵² Арав, Дума, Есан,

⁵³ Янум, Вет-тапфуа, Афека,

⁵⁴ Хумата, Кириат-арва (който е Хеврон) и Сиор; девет града със селата им;

⁵⁵ Маон, Кармил, Зиф, Юта,

⁵⁶ Езраел, Иокдеам, Заноа,

⁵⁷ Акаин, Гаваа и Тамна, десет града със селата им;

⁵⁸ Алул, Ветсур, Гедор,

⁵⁹ Маарат, Ветанот и Елтекон, шест града със селата им;

⁶⁰ Кириат-ваал (който е Кириатиарим) и Рава, два града със селата им.

⁶¹ В пустинята: Ветарава, Мидин, Сехаха,

⁶² Нивсан, града на солта, и Енгади, шест града със селата им;

⁶³ А юдейците не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдейците, <и така живеят> до днес.

16 На Иосифовите потомци се падна по жребие <земята> от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, <земята>, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;

² и <границата> се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,

³ и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.

⁴ И Иосифовите потомци, <племената на> Манасия и Ефрема, взеха наследството си.

⁵ Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон;

⁶ и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;

⁷ и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.

⁸ От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.

⁹ Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.

¹⁰ Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, <както живеят и> до днес, и станаха поданни роби.

17 <Хвърлено> беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови.

² Така че <хвърленото жребие> беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им.

³ Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

⁴ Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им.

⁵ И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан;

⁶ защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

⁷ Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя.

⁸ Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а <самият> Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.

⁹ И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.

¹⁰ <Земята> на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и <земите> <им> допираха на север до Асир и на изток до Исахар.

¹¹ И в <земята на> Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии.

¹² Но манасийците не можаха да изгонят <жителите на> тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

¹³ А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.

¹⁴ Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти <да се хвърли само> едно жребие за нас, и <само> един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега?

¹⁵ А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас.

¹⁶ Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина.

¹⁷ Тогава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: <Наистина> вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате <само> едно <притежание чрез> жребие;

¹⁸ но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.