Притчи Соломонови 11-14
Библия, синодално издание
11 (A)Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.
2 Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
3 Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
4 (B)Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
5 Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
6 (C)Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
7 Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
8 (D)Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
9 Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
10 (E)Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
11 (F)С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
12 Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
13 (G)Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.
14 (H)Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.
15 Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност.
16 Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотии), а трудолюбивите придобиват богатство.
17 Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си.
18 (I)Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска.
19 Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
20 (J)Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
21 (K)Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
22 Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но – безразсъдна.
23 (L)Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
24 (M)Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
25 Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той сак; ще бъде напоен.
26 Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава – върху главата му благословение.
27 Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
28 (N)Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
29 Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
30 (O)Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
31 (P)Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.
12 (Q)Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.
2 Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.
3 (R)Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.
4 Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.
5 Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците – коварство.
6 (S)Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.
7 Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои.
8 Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.
9 По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.
10 (T)Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.
11 (U)Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)
12 Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.
13 (V)Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)
14 (W)От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.
15 (X)Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.
16 (Y)Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.
17 (Z)Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.
18 (AA)Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.
19 Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език – само за миг.
20 В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците – радост.
21 На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.
22 (AB)Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.
23 (AC)Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
24 Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.
25 Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.
26 Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.
27 Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.
28 В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.
13 (AD)Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
2 (AE)От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците – зло.
3 (AF)Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
4 (AG)Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
5 (AH)Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
6 Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
7 (AI)Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
8 (AJ)С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
9 (AK)Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
10 От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
11 (AL)Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
12 Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.
13 (AM)Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
14 (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
15 (AN)Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
16 Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
17 Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
18 Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
19 Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20 Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21 (AO)Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22 Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23 (AP)Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24 Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25 (AQ)Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26 (AR)Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
14 (AS)Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2 (AT)Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3 (AU)В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4 Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5 (AV)Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6 (AW)Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
7 Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
8 (AX)Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
9 Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
11 (AY)Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
12 (AZ)Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
14 (BA)Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите.
15 (BB)Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
16 (BC)Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
17 (BD)Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
18 (BE)Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19 (BF)Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника.
20 (BG)Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
21 (BH)Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
23 (BI)От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда.
24 (BJ)Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
25 (BK)Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
26 (BL)В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
27 (BM)Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
29 (BN)У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
31 (BO)Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
32 (BP)За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
34 (BQ)Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
35 (BR)Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
