Add parallel Print Page Options

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене* пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Read full chapter